Небесни КартиЕлинистическа астрология

Юпитер

Jupiter

[Ю-пи-тер]

Латински: Iuppiter, римският цар на боговете; гръцки: ὁ τοῦ Διὸς ἀστήρ, „звездата на Зевс“, наричана и Φαέθων (Фаетон), „сияйният“

1 източник, цитатите сверени с източникаИзготвено с ИИКак работим

Определение

Юпитер в астрологията е планетата на растежа, щедростта и късмета и по-голямата от двете традиционно благотворни планети. Птолемей му дава умерена затопляща и овлажняваща природа между студа на Сатурн и изгарянето на Марс. Съвременните астролози тълкуват знака и дома му като мястото, където човек расте и намира възможности.

Първоизточник

Юпитер има умерена действена сила, защото движението му протича между охлаждащото влияние на Сатурн и изгарящата сила на Марс. Той едновременно затопля и овлажнява…

— Птолемей, Тетрабиблос I.4, За силата на планетите, прев. F. E. Robbins (Loeb Classical Library 435, Harvard University Press, 1940), по английското издание (превод: Pleroma). Отворен достъп

Задълбочено разбиране

Гърците наричат планетата Фаетон, „сияйният“, и я дават на Зевс, когото римляните наричат Юпитер. Птолемей обяснява природата ѝ с мястото ѝ. Сферата на Юпитер лежи между тази на Сатурн, най-студената планета, и тази на Марс, най-изгарящата, затова заема умерената среда: едновременно затопля и овлажнява, като топлината надделява, и Птолемей му приписва плодородни ветрове.

Топлото и влажното са двете качества, които Птолемей нарича плодородни и действени, затова древните, по думите му, причислявали Юпитер заедно с Венера и Луната към благотворните планети. Нарича Юпитер мъжка и дневна планета. Дава му Стрелец и Риби за домове, в тригон спрямо домовете на Слънцето и Луната, конфигурация, която нарича хармонична и благотворна. Екзалтацията му е в Рак, знака, в който стига най-далеч на север и в който, по думите му, носи плодородните северни ветрове.

Юпитер обикаля зодиака за около дванадесет години, така че прекарва приблизително година във всеки знак, и съвременните астролози отбелязват завръщането му в рождената позиция около 12-ата, 24-тата и 36-ата година. Гностическите тълкуватели броят сферата му сред седемте сфери на хебдомадата. Съвременната традиция чете рождения Юпитер за вярата и изобилието, а транзитите му за периоди на възможности.

Често се бърка с

Сатурн: съседът му сред външните планети и неговата противоположност в схемата на Птолемей, студен и зловреден там, където Юпитер е умерен и благотворен. Венера: другата благотворна планета, на която Птолемей дава същата умерена природа, но я прави главно влажна и женствена.

На практика

Юпитер обикновено е най-ярката планета след Венера и през по-голямата част от годината се намира лесно нощем. Отбележи в кой знак е сега, после провери къде е бил при раждането ти. Една обиколка трае около дванадесет години, така че разликата между двете положения показва докъде си стигнал в цикъла му, а това е ритъмът, който астролозите четат като негово завръщане.

Цитирай тази страница

Готови за копиране препратки към тази страница. Датата на достъп е днешната.

APA
Stefan's Alkimia. (2026, 30 септември). Юпитер. Pleroma Guide. https://pleroma.guide/bg/lexicon/jupiter
MLA
Stefan's Alkimia. “Юпитер.” Pleroma Guide, 30 септември 2026 г., pleroma.guide/bg/lexicon/jupiter.
Chicago
Stefan's Alkimia. “Юпитер.” Pleroma Guide. 30 септември 2026 г. https://pleroma.guide/bg/lexicon/jupiter.
BibTeX
@online{alkimia2026jupiterbg,
  author = {{Stefan's Alkimia}},
  title = {{Юпитер}},
  organization = {{Pleroma Guide}},
  date = {2026-09-30},
  year = {2026},
  url = {https://pleroma.guide/bg/lexicon/jupiter},
  langid = {bulgarian}
}

Плерома е безплатна. Ако ви е била полезна, можете да поддържате светилника.

Свързани термини

Разгледай в Плерома

Често задавани въпроси

Какво означава Юпитер в небесните карти?

Юпитер (Елинистическа астрология): Латински: Iuppiter, римският цар на боговете; гръцки: ὁ τοῦ Διὸς ἀστήρ, „звездата на Зевс“, наричана и Φαέθων (Фаетон), „сияйният“. Термин от небесните карти в Лексикона на Pleroma.

Какъв е произходът на Юпитер?

Латински: Iuppiter, римският цар на боговете; гръцки: ὁ τοῦ Διὸς ἀστήρ, „звездата на Зевс“, наричана и Φαέθων (Фаетон), „сияйният“