Pleroma — Пълнотата на скритото знание

Всяка гностична карта започва оттам, където съставителите ѝ казват, че нищо не може да се види. Във валентинианската система, която Ириней Лионски се заема да опровергае около 180 г., първото начало е съвършен, предвечен Еон в „невидимите и неизразими висини“, наричан Проархе, Пропатор и Битос: Първоначало, Праотец, Дълбина.

Плерома е гръцката дума за пълнота. Текстовете я използват за цялото множество божествени сили заедно, за света преди всяко разделение. Този сайт заема думата за името си и за златното ядро в центъра на сферата: всичко останало на картата се мери по разстоянието си оттук.

От Дълбината, според разказа на Ириней, божественото се разгръща по двойки. Дълбина и Мълчание раждат Ум и Истина; от тях идват Слово и Живот, после Човек и Църква: Огдоада от осем, след това Декада и Додекада — общо трийсет Еона. Всеки е сдвоена сила на Пълнотата, не място.

Еон (αἰών) значи век; в тези текстове става олицетворена вечност. Където Бог от Битие казва и става, валентинианското първоначало еманира: по-късното излиза от по-ранното като лъч от извора си, и колкото по-далеч, толкова по-бледо. Сферата пази тази логика. Втората ѝ обвивка, златната, събира термините, които изучават тази структура.

Последният от трийсетте е София — Мъдростта — и митът се върти около нея. В разказа на Ириней тя е най-младата от Додекадата и „изпитва страст извън прегръдката на своя съпруг“: копнеж да познае Дълбината пряко, без своята двойка, който я извежда от Пълнотата.

Онова, което ражда сама, е безформено. Във валентинианския разказ една граница, Хорос, го задържа извън Плеромата, където то става Ахамот, низшата Мъдрост, чиито скръб, страх и смут се сгъстяват в душа и материя. В сетианския Апокриф на Йоан тъкмо роденото без съгласие дете на София става създател на този свят. Стълбът Свещеното Женско чете нейната история; стълбът Алхимия дели обвивката ѝ на сферата.

Под Мъдростта стои майсторът. Валентинианите го наричат Демиург и учат, казва Ириней, че той „създал и седем небеса“ и си въобразявал, че е всичко, без да знае за майката над себе си. Сетианският Апокриф на Йоан му дава лице — змия с лъвска глава — и три имена: Ялтабаот, Саклас, Самаел.

Владетелите на тези небеса са архонтите (ἄρχοντες, „управници“): в мита — планетарните сили, които раздават съдбата и пречат на душата да погледне нагоре. Два стълба четат тази фигура днес. Матрицата Декодирана следва съвременните разкази за построен свят; Сянката и Психето — владетелите, които Юнг открива отвътре.

На дъното на картата е светът, в който четеш това. Текстовете го наричат кенома, празнота, срещу пълнотата горе. Валентинианите, предава Ириней, делят хората в него на три рода — „духовни, материални и душевни“ — и твърдят, че трите природи „вече не се намират в един човек“.

И все пак същите текстове настояват, че искра от горния свят е тук, вложена в тялото, а небето над главата е часовникът на владетелите. Този сайт пази два инструмента за втората идея в Обсерваторията под кодекса: четиво за небето тази вечер и натална карта, начертана в твоя браузър. Чети ги както ги е четяла традицията — като карта, в която да застанеш, не като присъда.