Луна

Определение

Луната в астрологията е светилото, най-близко до земята, и най-бързо движещото се тяло в картата. Птолемей ѝ приписва влажна, омекотяваща сила и заедно с Венера я нарича женствена и нощна. В съвременната традиция знакът и домът на Луната се тълкуват за емоционалния темперамент и навиците, към които човек се връща.

Първоизточник

По-голямата част от силата на Луната се състои в овлажняването, явно защото тя е близо до земята и заради влажните изпарения…

— Птолемей, Тетрабиблос I.4, За силата на планетите, прев. F. E. Robbins (Loeb Classical Library 435, Harvard University Press, 1940), по английското издание (превод: Pleroma). Отворен достъп

Задълбочено разбиране

Птолемей описва всяка планета чрез четирите качества на античната физика: топло, студено, влажно и сухо. Луната е влажната. Той обяснява влагата ѝ с близостта ѝ до земята и с изпаренията, които се издигат от нея, и добавя, че тя има малък дял и в топлината на Слънцето чрез светлината, която получава от него. Действието ѝ, по думите му, е да омекотява.

Луната е и единственото тяло, чието качество се променя видимо в рамките на един месец. В главата за аспектите към Слънцето Птолемей казва, че от новолуние до първа четвърт растящата Луна произвежда повече влага, от първа четвърт до пълнолуние повече топлина, от пълнолуние до последна четвърт сухота, а от последна четвърт до изчезването си студ. Той съобщава, че древните я причислявали, заедно с Юпитер и Венера, към благотворните планети. Дава ѝ Рак за дом, а в главата за родителите свързва Луната и Венера с майката, както Слънцето и Сатурн са свързани с бащата.

В космологията на седемте сфери лунната е най-ниската, най-близката до земята, и гностическите тълкуватели я броят сред седемте планетарни владетели на хебдомадата. Двата лунни възела, северният възел и южният, са точките, в които орбитата ѝ пресича видимия път на Слънцето. Съвременната традиция чете рождената Луна за вътрешната, реагираща страна на човека: от какво има нужда, как търси утеха и какви настроения идват и си отиват.

Често се бърка с

Лунен принцип: алхимичната luna, възприемчиво качество в материята и в психиката, докато тук Луната е тялото на небето и мястото му в картата. Северен възел: изчислена точка от орбитата на Луната, докато Луната е самото светило.

На практика

В продължение на един месец си води кратки вечерни бележки: фазата на Луната, знака, в който е, и един ред за деня. Птолемей свързва фазите с промени в качеството, а съвременните астролози свързват знака с темперамента. Месец собствени бележки ти позволява да поставиш твърденията им до онова, което наистина си видял.

Stefan's Alkimia. (2026, 1 октомври). Луна. Pleroma Guide. https://pleroma.guide/bg/lexicon/moon

Stefan's Alkimia. “Луна.” Pleroma Guide, 1 октомври 2026 г., pleroma.guide/bg/lexicon/moon.

Stefan's Alkimia. “Луна.” Pleroma Guide. 1 октомври 2026 г. https://pleroma.guide/bg/lexicon/moon.

@online{alkimia2026moonbg,
  author = {{Stefan's Alkimia}},
  title = {{Луна}},
  organization = {{Pleroma Guide}},
  date = {2026-10-01},
  year = {2026},
  url = {https://pleroma.guide/bg/lexicon/moon},
  langid = {bulgarian}
}