Splendor Solis

Определение

Splendor Solis („Сиянието на слънцето“) е илюстриран алхимичен трактат на немски език, чиито 22 миниатюри представят етапите на Великото дело и завършват с изгряващо слънце. Най-известният препис, Harley MS 3469 в Британската библиотека, е датиран 1582 г., а най-старият, в Берлин, е от 30-те години на XVI век. Текстът се приписва на Саломон Трисмозин, най-вероятно псевдоним.

Първоизточник

Тази книга се нарича Splendor Solis, или Сиянието на слънцето, и е разделена на седем части. В тях е описана скритата тайна на старите философи, както и всичко, което Природата изисква, за да се извърши ясно цялото Дело

— Splendor Solis, заглавна страница на трактата (с. 14), по английския превод на J. K. (Kegan Paul, Trench, Trubner & Co., 1920), с миниатюрите, възпроизведени от ръкописа от 1582 г. (превод: Pleroma). Отворен достъп

Задълбочено разбиране

Трактатът се представя сам още на заглавната си страница: седем части, които разкриват скритата тайна на старите философи и всичко, от което Природата се нуждае, за да довърши Делото. Самият текст е сбор от авторитети. В предговора се позовава на Алфидий, Разес, Розин и на „Метеорологика“ на Аристотел и оттам извежда, че живакът е материята, обща за всички метали. Затова, казва той, философите нарекли своята материя Меркурий. После обяснява как се приготвя философският камък, в трактати и притчи, които на всяка крачка цитират по-стари алхимични автори.

Славата на книгата идва от миниатюрите. Една от притчите разказва за черен човек, затънал в мръсна, зловонна кал, докато при него не идва коронована жена с крила от паунови пера, облича го в пурпурна дреха и го възнася на небето; миниатюрата изобразява точно тази сцена. В средата на книгата стоят седем запечатани колби, всяка под планетарен бог в колесница. В стъклото първо се появява дракон, след него птици, триглав дракон и паун, после кралица и накрая млад крал в червено. Обикновено тази поредица се чете като етапите на Делото, от нигредо до рубедо. Последната миниатюра показва току-що изгрялото слънце над град, още потънал в нощта.

Легендата за Трисмозин е израснала около книгата. Английското издание от 1920 г. го нарича на заглавната си страница адепт и учител на Парацелз, твърдение, което почива само на легендата. Редакторът, подписан единствено с инициалите J. K., предлага и две свои тълкувания: че 22-те миниатюри съответстват на 22-те карти от старшите аркани на Таро и че текстът учи на физическа алхимия, а образите на духовна. Това са прочити на издателя от 1920 г., а не нещо, което ръкописът от XVI век казва за себе си. Същото въведение повтаря и учението, че металите се разлагат на сол, живак и сяра, тоест на триа прима.

Често се бърка с

Великото дело: целият алхимичен процес, който Splendor Solis илюстрира като една книга сред много други. Паунската опашка: един отделен етап на Делото, изобразен в една от колбите, докато Splendor Solis е цялата поредица.

Stefan's Alkimia. (2026, 30 септември). Splendor Solis. Pleroma Guide. https://pleroma.guide/bg/lexicon/splendor-solis

Stefan's Alkimia. “Splendor Solis.” Pleroma Guide, 30 септември 2026 г., pleroma.guide/bg/lexicon/splendor-solis.

Stefan's Alkimia. “Splendor Solis.” Pleroma Guide. 30 септември 2026 г. https://pleroma.guide/bg/lexicon/splendor-solis.

@online{alkimia2026splendorsolisbg,
  author = {{Stefan's Alkimia}},
  title = {{Splendor Solis}},
  organization = {{Pleroma Guide}},
  date = {2026-09-30},
  year = {2026},
  url = {https://pleroma.guide/bg/lexicon/splendor-solis},
  langid = {bulgarian}
}