Слънце (астрология)

Определение

Слънцето в астрологията е по-голямото от двете светила и тялото, чийто годишен път очертава зодиака. Птолемей му приписва затопляща и донякъде изсушаваща сила и го нарича мъжко и дневно светило. „Слънчевият знак“ е знакът, в който се намира Слънцето при раждането, и съвременните астролози го тълкуват като ядрото на личността.

Първоизточник

Установява се, че действената сила на същностната природа на слънцето е да затопля и до известна степен да изсушава.

— Птолемей, Тетрабиблос I.4, За силата на планетите, прев. F. E. Robbins (Loeb Classical Library 435, Harvard University Press, 1940), по английското издание (превод: Pleroma). Отворен достъп

Задълбочено разбиране

Птолемей описва всяка планета чрез четирите качества на античната физика и започва от Слънцето, защото неговото действие се вижда най-лесно. Топлината му, казва той, личи от големината му и от смяната на сезоните: колкото по-високо се издига към зенита, толкова повече ни затопля. След това описва и други планети чрез разстоянието им от него. Марс е сух и изгарящ, защото слънчевата сфера е точно под неговата, а Меркурий изсушава, защото никога не се отдалечава много от слънчевата топлина.

Слънцето задава и рамката на картата. Птолемей признава, че кръгът няма естествено начало, но съобщава, че зодиакът се брои от знака, който започва с пролетното равноденствие, Овен, а Слънцето прекарва около месец във всеки знак. Дава му Лъв за дом, Овен за екзалтация, защото там дните започват да растат, и Везни за падение. Съобщава, че древните приписвали на Слънцето и Меркурий обща природа, която приема характера на планетите, с които се съчетават, а в главата за родителите свързва Слънцето и Сатурн с бащата.

В космологията на седемте сфери слънчевата сфера стои по средата: под нея са Меркурий, Венера и Луната, над нея Марс, Юпитер и Сатурн. Гностическите тълкуватели броят Слънцето сред седемте планетарни владетели на хебдомадата. Вестникарският хороскоп, който разделя читателите само по слънчев знак, е явление на XX век. Той тръгва от хороскопа на Р. Х. Нейлър за новородената принцеса Маргарет в лондонския Sunday Express през август 1930 г. Съвременните астролози тълкуват знака и дома на рожденото Слънце като идентичност и призвание, а мнозина от тях добавят, че слънчевият знак е само едно положение сред многото.

Често се бърка с

Асцендент: знакът и градусът, които изгряват на източния хоризонт при раждането и се сменят за часове, докато слънчевият знак се сменя приблизително веднъж в месеца. Луна: другото светило; „лунният знак“ е знакът на Луната при раждането и понеже тя сменя знака си на всеки два-три дни, често се различава от слънчевия.

На практика

Веднъж в месеца, в продължение на един сезон, отбелязвай къде изгрява Слънцето на хоризонта, като стоиш всеки път на едно и също място. Точката на изгрева се мести на север към средата на лятото и на юг към средата на зимата. Това годишно люлеене следва пътя на Слънцето през зодиака, а височината му на небето е онова, с което Птолемей обяснява топлината му.

Stefan's Alkimia. (2026, 30 септември). Слънце (астрология). Pleroma Guide. https://pleroma.guide/bg/lexicon/sun

Stefan's Alkimia. “Слънце (астрология).” Pleroma Guide, 30 септември 2026 г., pleroma.guide/bg/lexicon/sun.

Stefan's Alkimia. “Слънце (астрология).” Pleroma Guide. 30 септември 2026 г. https://pleroma.guide/bg/lexicon/sun.

@online{alkimia2026sunbg,
  author = {{Stefan's Alkimia}},
  title = {{Слънце (астрология)}},
  organization = {{Pleroma Guide}},
  date = {2026-09-30},
  year = {2026},
  url = {https://pleroma.guide/bg/lexicon/sun},
  langid = {bulgarian}
}