Архонти в Новия завет: думата, която Павел е написал

Архонти в Новия завет има, и то не като намек. Гръцкото съществително стои у апостол Павел и в Евангелието от Йоан, а на едно място е в множествено число, в изречение за разпятието. Това, което липсва, е думата архонт в българския превод, защото преводачите посягат към властници, княз и началства, а преименуваното нещо се забелязва по-трудно от липсващото.

Луната расте към пълнолуние и днес стои в Козирог, знакът, който пита кой е подписал уредбата, вътре в която живееш. Подходящо време за въпрос за длъжностни лица.

Архонти в Новия завет: краткият отговор

Да, като дума. Не, като система. Гръцкото ἄρχων се явява в Новия завет за властниците на този век, за княза на този свят и за княза на въздушната власт. Гностическата машина около думата, седемте, имената, твърдението, че тези управници са произвели космоса, я няма в никоя библейска книга. Думата присъства, космологията отсъства.

Това разграничение е целият текст по-долу и има значение, защото и двете страни в обичайния спор го пропускат. Едните казват, че архонтите са късна еретическа измислица без опора в Писанието, което е невярно за речника. Другите казват, че Библията е скрито гностически документ, което е невярно за устройството. Самите текстове са по-интересни и от двете твърдения.

Думата е в текста; преводът е това, което я скрива

Започни от най-трудния стих, защото той издава играта. Павел обяснява на коринтяните, че мъдростта, която преподава, не е била разпозната от никого на власт:

Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

☿Българско библейско дружество (1940). Библия, ревизирано издание: 1 Коринтяни. Придворна печатница, София.“Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.”Прочети целия източник →☿¹

Властниците тук е ἀρχόντων, родителен падеж, множествено число от ἄρχων. Изразът на Павел е управниците на този век, а изречението твърди нещо за тяхната вещина: действали са по погрешно разчитане. Какъвто и да решиш, че са тези управници, римски служители, космически сили или умишлено и двете, съществителното, което Павел употребява, е същото, което книжниците от Наг Хамади ще употребят два века по-късно. Втора дума няма.

Английската традиция прави същото от друг ъгъл. Преводът на крал Джеймс от 1611 г. пише princes, князе, и превръща управника в приказна фигура с корона. Българският превод от 1940 г. върви по трети път: властниците тук, князът у Йоан, княза в Ефесяни. Три български думи за една гръцка, избирани стих по стих според това, което е звучало добре в контекста. Никой от двата езика не лъже. И двата вършат обикновената работа на превода, а обикновената работа на превода е мястото, където един технически термин умира.

Четири места, на които управникът се явява

Прочети ги едно след друго и речникът спира да изглежда случаен.

У Йоан, в нощта преди залавянето, управникът е в единствено число и предстои да загуби положението си:

Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

☉Българско библейско дружество (1940). Библия, ревизирано издание: Йоан. Придворна печатница, София.“Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.”Прочети целия източник →☉²

В Ефесяни същото съществително получава подведомственост и среда:

в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството

☽Българско библейско дружество (1940). Библия, ревизирано издание: Ефесяни. Придворна печатница, София.“в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството”Прочети целия източник →☽³

А в шеста глава на същото писмо управляващите длъжности са изброени като администрация, не назовани като личност:

Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите

♃Българско библейско дружество (1940). Библия, ревизирано издание: Ефесяни 6. Придворна печатница, София.“Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите”Прочети целия източник →♃⁴

Стихът продължава с духовните сили на нечестието в небесните места. Четири стиха, едно съществително и последователна картина: над този свят има управа, тя действа в ума и върху ума, и не е разбирала какво прави в решителния миг. Читател, който срещне тази картина първо в Апокрифа на Йоан, ще я нарече гностическа. Тя е на Павел.

Втората дума на Павел и защо тя е важна

Стиховете от Ефесяни носят второ техническо съществително, което преводът притиска още по-силно. До ἄρχων стои ἐξουσία, власт, правото да действаш, а не лицето, което действа. Княза на въздушната власт буквално е управникът на властта на въздуха: длъжностно лице над подведомственост. В шеста глава двете съществителни стоят едно до друго в множествено число, където българският дава началствата и властите.

Щом видиш двойката, заглавията от Наг Хамади се четат другояче. Трактатът, който на български наричаме Ипостас на архонтите, се превежда и като Действителността на управниците, а предметът му е точно втората дума на Павел, направена осезаема: не съществата, а положението, което те претендират да заемат, и дали това положение е истинско. Гностическият въпрос за архонтите никога не е бил страшни ли са. Бил е наистина ли държат длъжността, по която събират.

Гностическият трактат започва с позоваване на апостола

Ето частта, която почти никой не споменава. Ипостасът на архонтите не започва с откровение, нито с мит. Започва с позоваване:

„Поради действителността на властите, вдъхновен от духа на бащата на истината, великият апостол“ (превод: Pleroma)

♄Anonymous (Nag Hammadi Codex II,4) (180). The Hypostasis of the Archons. англ. прев. Bentley Layton, в The Nag Hammadi Library in English (1988).Прочети целия източник →♄⁵

Изречението продължава, като приписва на този апостол израза за властите на тъмнината, и после го цитира. Великият апостол е Павел. Трактат от втори век за управниците на материалния свят започва с това да ти каже откъде е взел речника си, а мястото, което назовава, е писмо от християнския канон.

Тук е шарнирът, който и двете страни в спора изпускат. Гностиците не внесоха архонтите в християнското писание. Намериха думите там, взеха ги буквално и построиха нататък. Дали постройката е вярна на Павел е истински въпрос и спорен въпрос. Че материалите са били на Павел, не е под съмнение, защото трактатът го казва в първия си ред.

Откъде идва хвалбата на главния архонт

Вторият абзац на същия трактат дава другата половина на доказателството и тя е по-остра. Текстът нарича управника, застанал начело на системата, сляп и отдава речта му на силата, невежеството и високомерието му. После го пуска да говори:

„Аз съм този, който е Бог; няма друг освен мен.“ (превод: Pleroma)

☿Anonymous (Nag Hammadi Codex II,4) (180). The Hypostasis of the Archons (NHC II,4). англ. прев. Bentley Layton, в The Nag Hammadi Library in English (1988).Прочети целия източник →☿⁶

Сега прочети Исаия:

Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене

☉Българско библейско дружество (1940). Библия, ревизирано издание: Исаия. Придворна печатница, София.“Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене”Прочети целия източник →☉⁷

Хвалбата, която в гностическия текст отличава Ялдаваот като сляп, е стих от еврейското Писание със сменен говорител. Трактатът не измисля злодей и не му дава реплики. Взема изречение, което читателите му знаят наизуст, и твърди, че го изрича погрешната уста. Това е богословско твърдение от съвсем определен вид и е възможно само за някой, застанал вътре в традицията на Писанието, достатъчно близо, за да го цитира по памет.

Затова Демиургът на гностическите текстове никога не е чужд бог. Винаги е познат бог, подреден в грешната папка.

Какво го няма в Библията

След като дадохме на гностиците дължимото, ето сметката от другата страна, защото честният отговор на търсенето е само наполовина да.

Числото го няма. Седемте управници на хебдомадата, всеки с планета и име, идват от космологиите на Наг Хамади и от ересолозите, които са ги описали. Павел никъде не брои.

Имената ги няма. Ялдаваот, Саклас, Самаил, Астафайос: няма библейска книга, в която да стои което и да е от тях. Те са арамейски и еврейски словосъчетания от втори век, скроени, за да опишат бог, който не знае собственото си положение.

Правенето на света го няма. В Ефесяни князът на въздушната власт действа в синовете на непокорството. Той не произвежда въздуха. Стъпката от управлявам този свят до построил съм го като затвор, заедно с цялото учение за Плерома над него, е гностическа добавка, и то най-голямата.

А фалшивият дух, вграденото подражание на собствения ти глас, е измислица на Наг Хамади без никакъв предшественик в Писанието. Той е и, ако питаш нас, най-полезното нещо в цялата система.

Значи: речникът е библейски, аритметиката не е. Който ти казва, че архонтите са внесени контрабандно от Персия, не е четял втора глава на 1 Коринтяни. Който ти казва, че Библията учи гностическа космология, не е четял останалото. Как всъщност се отнасят тези две библиотеки една към друга е разгърнато в пътеводителя по космология, а разликата между гностически управник и християнски демон е преработена в архонти срещу демони.

FAQ

Има ли архонти в Библията? Думата я има. Гръцкото ἄρχων стои в 1 Коринтяни 2:8, Йоан 12:31, Ефесяни 2:2 и, в множествено число заедно с партньорското си съществително, Ефесяни 6:12. Българските преводи дават властници, княз или началства, тъй че читателят среща понятието, без да срещне термина. Гностическата система около думата не е библейска.

Споменати ли са архонтите в библията от самия Исус? В Евангелието от Йоан той употребява единственото число три пъти, за княза на този свят: 12:31, 14:30 и 16:11. Съществителното е същото, което ползват текстовете от Наг Хамади. Той никъде не ги брои, не ги назовава и не казва, че са направили нещо, а точно оттам започва гностическото развитие и спира Евангелието.

Ангелите архонти ли са? Не в библейската употреба. Ангелите са вестители, ἄγγελοι, определени чрез това, че са изпратени. Архонтът е определен чрез това, че държи длъжност. Гностическите текстове наистина размиват двете, като описват архонтите като творци и управители на долните небеса, а някои писатели от втори век ги отъждествяват с ангелите на закона. Това отъждествяване е довод, не определение.

Зли ли са архонтите? Текстовете са внимателни тук и си струва да ги препишем. Главният управник е наречен сляп, невеж и високомерен, а не злонамерен. Архонтът в гностическото писание е лош администратор с надуто самочувствие, което е друг проблем от дявол и много по-разпознаваем. Вредното в него е невежеството, не апетитът.

Дават ли архонтите видения? Някои гностически текстове казват, че дават, и го смятат за опасност, не за дар: власт, която не може да твори, все още може да подражава, а едно видение е евтино за подправяне. В сметката на Наг Хамади мярката за видение никога не е яркостта му. Мярката е дали след него си по-малко заловен, отколкото преди.

Тази вечер