Пистис София: кой превод да четем и как да четем книгата

Три английски версии на Пистис София са достъпни за четене и са направени от три различни езика. Затова когато някой пита кой превод на Пистис София да чете, полезният отговор зависи от това какво иска от книгата: разказа на четим език, коптския словоред или научния стандарт. Тази страница казва какво представлява текстът, кой го е превел на английски, кое издание да отворим и как да го четем, щом го отворим.

Какво представлява: един ръкопис, и не книга от Наг Хамади

Всичко, което се знае за този текст, идва от един предмет. Няма второ копие, няма църковен отец, който да го цитира и срещу когото да го сверим, няма откъс от друга библиотека.

●Документирано Ръкописът влиза в Британския музей през осемнадесети век. По описанието на Дж. Р. С. Мийд той „беше купен от Британския музей през 1785 година от наследниците на д-р Аскю и днес е каталогизиран като MS. Add. 5114“ (превод: Pleroma). ☿G. R. S. Mead (trans.) (1921). Pistis Sophia. John M. Watkins, London, 2nd revised edition; Celephais Press e-text, archive.org.Прочети целия източник →☿¹ Франсис Леге, който пише въведението към английската версия от 1924 година, добавя и цената: десет гвинеи, на разпродажбата на библиотеката на антиквара д-р Антъни Аскю. ☉George Horner (trans.), with an introduction by F. Legge (1924). Pistis Sophia. Society for Promoting Christian Knowledge, London; Project Gutenberg #76266.Прочети целия източник →☉²

●Документирано Тази дата на покупката решава въпрос, който търсачките постоянно бъркат. Кодексът е бил в Лондон сто и шестдесет години преди тринадесетте кодекса да бъдат намерени край Наг Хамади през 1945 година. Двете находки са гностични и напълно отделни и точно затова този текст липсва от антологиите на Наг Хамади, а читателят го среща в самостоятелен том. Въпросът за самоличността, който следва от същия кодекс, е разгледан отделно в Пистис София Мария Магдалена ли е?.

Остава заглавието, което е частта, която най-много си струва да знаем, преди да започнем.

●Документирано Книгата не се нарича Пистис София. Описанието на ръкописа у Леге обяснява, че над една колона на страница 115 по-късна ръка е написала, че това е вторият том на Пистис София, „от която целият ръкопис е взел заглавието, с което е известен“ (превод: Pleroma). ☉George Horner (trans.), with an introduction by F. Legge (1924). Pistis Sophia. Society for Promoting Christian Knowledge, London; Project Gutenberg #76266.Прочети целия източник →☉² Бележка над една колона става име на цялата книга. Фигурата на Пистис София се появява в текста, появява се и изразът, който става негов етикет, но това не е едно и също твърдение.

◐Спорно Как трябва да се нарича сборникът и кой го е написал са два отворени въпроса. Карл Шмит, чиято немска версия от 1905 година стои в основата на почти всичко по-късно, смята, че текстът „не е валентиниански, а идва от една неизвестна секта от онези, които той нарича барбело-гностици, известна като севериани“ (превод: Pleroma), и че заглавието му трябва да бъде Τεύχη τοῦ Σωτῆρος, Книгите на Спасителя. ☉George Horner (trans.), with an introduction by F. Legge (1924). Pistis Sophia. Society for Promoting Christian Knowledge, London; Project Gutenberg #76266.Прочети целия източник →☉² Леге, който отпечатва това резюме, спори в обратната посока за част от сборника: третият документ според него е дело на късен валентинианец, писано след управлението на Септимий Север. Нито едно от двете четения не е надделяло и читателят трябва да знае, че кодексът е сборник от различни неща, а не книга на един автор.

Кой го е превел: първо на латински, последно от коптски

Веригата има значение, защото тя е причината две английски версии на една и съща страница да се различават по същество.

Мориц Готхилф Шварце преписва кодекса в Лондон през 1848 година и издава латинска версия през 1851, редактирана след смъртта му от Й. Х. Петерман. Следват анонимен френски превод от 1856, френският на Емил Амелино от 1895 и немският на Шмит от 1905. Английският излиза от тази европейска работа, а не от коптския.

●Документирано Версията на Мийд, тази, която повечето читатели срещат, е открито вторична и той сам го казва първи. Обяснявайки защо все пак я издава, той пише, че „от само себе си се разбира, че преводът на превод може да бъде само извинение за версия от първа ръка“ (превод: Pleroma). ☿G. R. S. Mead (trans.) (1921). Pistis Sophia. John M. Watkins, London, 2nd revised edition; Celephais Press e-text, archive.org.Прочети целия източник →☿¹ За първото издание от 1896 той превежда латинския на Шварце, сверява го с Амелино и преработва всичко по немския на Шмит за второто издание от 1921. Между коптския и изречението, което четете, стоят четири езика.

●Документирано Версия направо от коптския идва през 1924 година, когато Джордж Хорнър издава своята за S.P.C.K. с въведението на Леге. Хорнър описва метода си без украса: „Буквалният превод следва реда на думите, доколкото е възможно“ (превод: Pleroma). ☉George Horner (trans.), with an introduction by F. Legge (1924). Pistis Sophia. Society for Promoting Christian Knowledge, London; Project Gutenberg #76266.Прочети целия източник →☉² Мийд, който пише три години по-рано, се надява някой английски коптолог да се заеме с работата и не знае за такъв замисъл, което прави версията на Хорнър първата английска от оригиналния език.

Съвременното научно издание идва много по-късно: коптският текст, редактиран от Шмит, с английски превод и бележки от Вайълет Макдермът, издаден през 1978 година като том IX от серията Nag Hammadi Studies. ☽Carl Schmidt (ed.) and Violet MacDermot (trans.) (1978). Pistis Sophia. E. J. Brill, Leiden (Nag Hammadi Studies IX).☽³ Коптски и английски стоят на срещуположни страници. Заглавието на серията заслужава внимание: стандартното научно издание на текст, който не е от Наг Хамади, излиза в серия, носеща името на Наг Хамади, и бързо прочетен каталожен запис е един от възможните пътища, по които двете са се объркали.

Търсихме издаден български превод на целия текст и не намерихме. Българският читател чете тази книга на английски.

Кое издание да четем: кой превод на Пистис София е най-добър

Три издания, три различни задачи.

За първо четене: Мийд. Прозата му върви, номерата на главите му са тези, които всички цитират, и той е номерирал стиховете на покаянията, за да могат да се сложат до псалмите, които те отразяват. Цената на тази четимост е разстоянието от оригинала.

Когато един отделен израз носи тежест, отвори Хорнър до Мийд. Английският на Хорнър е тромав нарочно, защото следва коптския словоред, и тромавостта е информация: тя показва къде гладката версия е направила избор. На страниците му стоят и полетните номера на Шварце и Петерман, с които науката се позовава на текста.

Ако ще цитираш книгата в нещо, което ще бъде проверено, използвай Макдермът. Това е изданието, което специалистът очаква, и единственото от трите с коптския пред очите си.

Как да го четем: покаянията и колко са те

Не започвай от първа страница. Началните диалози предполагат космология, която текстът обяснява едва по-късно, и повечето читатели, които зарязват книгата, я зарязват точно там. Започни от Книга I, глава 32, където София започва да говори от хаоса, и прочети поредицата докрай.

●Документирано Броят е онова, което хората бъркат, и самият текст е причината. София казва, че е изрекла дванадесет: „Затова изрекох дванадесет покаяния според всеки един от еоните“ (превод: Pleroma). ☉George Horner (trans.), with an introduction by F. Legge (1924). Pistis Sophia. Society for Promoting Christian Knowledge, London; Project Gutenberg #76266.Прочети целия източник →☉² После, в същия пасаж, „тя прибави и тринадесето покаяние, казвайки: Чуй ме, докато те възпявам, о Светлина на светлините“ (превод: Pleroma). ☉George Horner (trans.), with an introduction by F. Legge (1924). Pistis Sophia. Society for Promoting Christian Knowledge, London; Project Gutenberg #76266.Прочети целия източник →☉² Дванадесет за дванадесетте еона, през които пада, и още едно за тринадесетия, мястото, от което е слязла. Тринадесет на брой, и показалецът на Хорнър изброява всичките тринадесет по страници. Поредицата е прочетена като карта на душата в изповедта на Пистис София.

●Документирано Още нещо за страницата пред теб: формата ѝ е редакторска. Мийд заявява, че „подробното разделяне на абзаци не съществува в оригинала, който в по-голямата си част върви монотонно без прекъсване“ (превод: Pleroma), и че делението на глави е на Шмит. ☿G. R. S. Mead (trans.) (1921). Pistis Sophia. John M. Watkins, London, 2nd revised edition; Celephais Press e-text, archive.org.Прочети целия източник →☿¹ Всяко прекъсване на абзац, всеки номер на глава и стих, по които се ориентираш, е добавен от съвременен редактор. Ръкописът е непрекъсната стена от писмо в две колони. Това не е недостатък на изданията; то е напомняне, че структурата, по която четеш, е карта, положена върху местността, а местността е един дълъг глас.

Чети покаянията като онова, което думата метаноя наистина назовава: обръщане на ума, а не извинение. София не бива спасена, защото е помолила правилно. Отговорено ѝ е, когато молбата се превърне в доверие, което е качеството, носено от другото ѝ име, пистис. Този обрат е цялото указание и той се случва вътре в нея, не в географията на Плерома над нея.

Довечера: отвори Мийд на глава 32 и прочети първото покаяние на глас, бавно, един път. После го прочети отново и отбележи реда, на който молбата спира и доверието започва. В устата на София това са два различни регистъра и те се сменят в средата на молитвата. Забележи къде стои тази смяна в твоята собствена молба, онази, която повтаряш цяла седмица, без да се чуваш. Текстът ти дава тринадесет опита да я намериш. Ти имаш същия брой.

За по-широкия образец, към който този текст принадлежи, пътеводителят за свещеното женско слага падането на София до другите традиции, които го разказват.

Заключение: документиран текст с по-млад английски, отколкото изглежда

Книгата е документирана, и необичайно добре документирана за гностичен текст: датирана покупка, каталожен номер, запазен ръкопис, който всеки може да поиска да види, и история на преводите, записана от самите преводачи. Нищо в съществуването и предаването ѝ не се опира на традиция.

Спорни са авторството, школата, от която идва, и как трябва да се нарича. Широко недоразбрано е останалото: заглавието е бележка на преписвач, английският, който повечето хора четат, е минал първо през три други езика, номерата на главите са на учен от деветнадесети век, а книгата няма връзка с Наг Хамади освен името на серията, в която излиза критичното ѝ издание. Да знаеш тези четири неща променя как четеш всяка страница.

За същата работа, приложена върху твърдение вместо върху текст, виж Древен ли е Кибалионът?.

Често задавани въпроси

Кой превод на Пистис София е най-добър? Зависи от употребата. Версията на Мийд от 1921 е най-четимата и най-цитираната и е свободна онлайн, но е минала през латински, френски и немски. Версията на Хорнър от 1924 е буквална и направена от коптски. Изданието на Макдермът от 1978 при Brill е научният стандарт, с коптския на срещуположната страница.

Пистис София в библиотеката на Наг Хамади ли е? Не. Текстът е запазен в Аскюския кодекс, днес Британска библиотека Add. 5114, купен от Британския музей през 1785 година. Кодексите от Наг Хамади са намерени в Египет през 1945. Объркването е обяснимо, защото критичното издание на Пистис София излиза в серия на Brill, наречена Nag Hammadi Studies.

Колко покаяния има в Пистис София? Тринадесет. В текста София казва, че е изрекла дванадесет, по едно за всеки от дванадесетте еона, през които пада, и после прибавя тринадесето за тринадесетия еон, областта, от която е слязла. Двете твърдения стоят в един и същ пасаж, затова броят често се предава като дванадесет.

Къде може да се прочете пълният текст на Пистис София безплатно? Две пълни английски версии са в обществено достояние. Изданието на Мийд от 1921 е в archive.org като обикновен текст и като сканиран файл. Преводът на Хорнър от 1924 е в Project Gutenberg като книга 76266, коригиран, а не сканиран, заедно с въведението на Леге за историята на ръкописа.