Гностичен текстСвещеното Женствено
Пистис София: Резюме, устройство и как да четем кодекса на Аскю
Пистис София е дълъг гностичен диалог, разположен единадесет години след възкресението, в който Исус учи учениците си на мистериите на Съкровищницата на светлината и разказва как еонът Пистис София пада в хаоса и е изведен обратно. Текстът е оцелял в един коптски ръкопис, кодекса на Аскю в Британската библиотека, и най-вероятно е написан на гръцки през III в. сл. Хр. Мария Магдалена задава повече въпроси в него от всеки друг ученик.
Сведения
Датиране, език и преписи
- Датиране
- Съставен през III в. сл. Хр.: книги 1–3 обикновено се поставят около 250–300 г., книга 4 малко по-рано. Датата на самия ръкопис е спорна: някои учени го отнасят към IV в., Карл Шмит към V в., а каталогът на Британската библиотека допуска от IV до VII в.
- Език на оригинала
- Гръцки; оцелял е само в превод на сахидски коптски.
- Оцелели преписи
- Един ръкопис, кодексът на Аскю (Британска библиотека, Add MS 5114), преписан от двама писари. Лондонският лекар Антъни Аскю го купува от книжар в началото на 1770-те, а наследниците му го продават на Британския музей през 1785 г.
- Традиция
- Гностична. Текстът споменава две Книги на Йеу и някои учени поставят двете произведения в един и същи кръг.
- Обем и форма
- Четири книги в кодекса. Книги 1–3 са едно произведение, историята на София и учението след нея; книга 4 е отделен текст. Заглавието Пистис София е добавено по-късно над книга 2; самото произведение се нарича част от книгите на Спасителя.
Съдържание
Какво има в него
По реда на кодекса, с номерата на главите от превода на Дж. Р. С. Мийд.
Единадесет години, после светлината
След възкресението Исус единадесет години учи учениците само на част от мистериите. На петнадесети от месец тиби, при пълнолуние, слиза голяма светлина; той се възнася в нея и се връща, за да разкаже за пътя си през еоните.
Падението на София
Пистис София, в тринадесетия еон, гледа нагоре към светлината. Трисилният Своеволен (Автадес) изпраща светлинна сила с лъвско лице; тя я взема за истинската светлина, следва я надолу в хаоса и там излъченията му я измъчват.
Тринадесет покаяния
От хаоса тя пее тринадесет песни на покаяние. След всяка ученик я тълкува чрез псалм: първо Мария Магдалена, после Петър, Марта, Йоан, Филип, Андрей, Тома, Матей и Яков; последните четири тълкуват Петър, Саломия, Андрей и Марта.
Спасението и песните
Исус я извежда от хаоса на етапи. Хвалебните ѝ песни са тълкувани чрез Одите на Соломон и чрез още псалми; цитирани са пет оди, а една от тях не е оцеляла никъде другаде.
Въпроси за душите
В книга 3 диалогът преминава в дълги въпроси, много от тях на Мария Магдалена, за греха, прошката и мистериите, които спасяват душите. Напрежение има в цялото произведение: Петър се оплаква, че Мария не оставя другите да говорят (глава 36), а по-късно Мария казва, че се бои от Петър (глава 72).
Книга 4
Отделен текст, разположен веднага след възкресението: Исус застава с учениците върху водата на Океана, призовава Отца и учи за владетелите и за местата, където душите биват наказвани.
Идеи
Основни идеи
Покаянието като път обратно
София не излиза от хаоса само чрез познание. Тя се покайва, тринадесет пъти, и текстът превръща плачовете ѝ в образец за всяка душа, която е паднала и иска да се върне.
Мистерии, които спасяват
Спасението тук идва чрез мистерии, които Исус дава, обреди, които пренасят душата покрай владетелите в Съкровищницата на светлината. Текстът е толкова учение за обреда, колкото и за мита.
Писанието като пророчество
Всяко покаяние е свързано с псалм, а хвалебните ѝ песни с оди на Соломон и с още псалми. Учениците се учат чрез тълкуване и старите песни се превръщат в шифрован разказ за историята на София.
Жените като тълкувателки
Мария Магдалена, Марта, Саломия и Мария, майката на Исус, тълкуват, а Мария Магдалена води въпросите. Спорът с Петър показва, че текстът знае, че това е оспорвано.
Четене
Как да го четем
Библиотеката води към английския превод на Дж. Р. С. Мийд в преработеното издание от 1921 г., свободен за четене. Той е четивен, но остарял, и Мийд разделя произведението на повече книги, отколкото ръкописът. Научният стандарт е преводът на Вайълет Макдърмот с коптския текст на Карл Шмит (Brill, 1978); немският превод на Шмит от 1925 г. все още се цитира.
Произведението е дълго и нарочно повтарящо се. Прочети внимателно падението на София и първите покаяния, после прелиствай тълкуванията, докато някое не те задържи. Статията на сайта за преводите сравнява изданията по-подробно.
ИзданиеДж. Р. С. Мийд, 2-ро изд. (1921)
Спорове
Къде учените не са съгласни
Кога е написан и преписан?
Повечето учени поставят книги 1–3 във втората половина на III в., а книга 4 по-рано, а оценките за самия ръкопис варират от IV до VII в.
Едно произведение или няколко?
Книга 4 обикновено се смята за отделен и по-стар текст, а Мийд дори разделя кодекса на шест книги. Как частите са се събрали и дали книги 1–3 са писани като едно цяло, остава открито.
Кой го е ползвал?
Текстът споменава две Книги на Йеу, а произведения с това име са запазени в кодекса Брус. Ерин Евънс (2012) твърди, че двете идват от една религиозна група, останала до голяма степен непозната; други ги смятат просто за късна гностична литература.
Въпроси
Въпроси за Пистис София
За какво се разказва в Пистис София?
Исус, единадесет години след възкресението, учи учениците си на по-висшите мистерии и разказва как еонът Пистис София е измамен, пада в хаоса, покайва се тринадесет пъти и е изведен обратно. Учениците тълкуват песните ѝ чрез псалмите и Одите на Соломон.
Пистис София Мария Магдалена ли е?
Не. Пистис София е еон, чиято история Исус разказва. Мария Магдалена е ученичка в диалога, която тълкува тази история и задава повечето въпроси.
Какво означава Пистис София?
Името е гръцко: пистис значи вяра или доверие, софия значи мъдрост. В текста това е името на еона, чието падение и завръщане произведението описва.
Част ли е Пистис София от библиотеката от Наг Хамади?
Не. Тя идва от кодекса на Аскю, купен от Антъни Аскю в началото на 1770-те и днес пазен в Британската библиотека, повече от 170 години преди кодексите от Наг Хамади да бъдат открити през 1945 г.
Източници
Източници на тази страница
Изданията, каталозите и изследванията, по които е написана страницата. Когато източникът има безплатно копие онлайн, заглавието води към него.
- G. R. S. Mead, trans., Pistis Sophia: A Gnostic Miscellany, new and completely revised edition (John M. Watkins, 1921)
- British Library, Add MS 5114 (the Askew Codex): catalogue record
- Early Christian Writings: Pistis Sophia, introduction and scholarly notes
- Gorgias Encyclopedic Dictionary of the Syriac Heritage: Solomon, Odes of
- Erin Evans, Books of Jeu and the Pistis Sophia: System, Practice, and Development of a Religious Group (PhD thesis, University of Edinburgh, 2012)
- Roger Pearse, Notes on the Askew codex (2012): Askew's purchase and the 1785 sale
- Carl Schmidt (Coptic text) and Violet MacDermot (translation), Pistis Sophia (Brill, Nag Hammadi Studies 9, 1978)
- Wikidata: Pistis Sophia (Q1244996)