Как да четем Евангелието на Тома: ръкописите и преводите

Значи искаш да знаеш как да четем Евангелието на Тома, и честният първи отговор е, че не можеш да го четеш както роман, защото то не е един предмет. То е коптски ръкопис, три по-стари гръцки отломки и набор от модерни преводи, които се разминават. Тази страница е апаратът, а не тълкуването: какво е оцеляло, кой го е превел на английски, кое издание да отвориш и как да проверяваш формулировка, която някой ти праща.

Това е справочна страница. За разработено четене на четири слова по една тема виж Постът в гностицизма: какво казват текстовете. За мястото на сбирката в по-широката библиотека виж наръчника по космология.

Какво представлява: един коптски кодекс и три гръцки отломки

Цялата сбирка е оцеляла еднократно. ●Документирано Пълният текст е вторият трактат на кодекс II от Наг Хамади, коптска папирусова книга, която списъкът с ръкописи на Gospels.net описва като „коптски; папирусов кодекс; IV/V век; запазва на практика цялото Евангелие от Тома" (превод: Pleroma). ☿Gospels.net (2023). Manuscript Information. Gospels.net, ред. Mark M. Mattison.Прочети целия източник: Manuscript Information →☿¹ Това е книгата, намерена при Наг Хамади през 1945 г., застанала в същия кодекс точно преди Евангелие от Филип.

Части от нея са оцелели още три пъти, на гръцки, и тези копия са по-стари. ●Документирано Най-ранното е Оксиринхски папирус 1, описан като „гръцки; папирусов кодекс; края на II/началото на III век; запазва по-голямата част от Евангелие от Тома 26-30+77, 31-33" (превод: Pleroma). ☿Gospels.net (2023). Manuscript Information. Gospels.net, ред. Mark M. Mattison.Прочети целия източник: Manuscript Information →☿¹ ●Документирано Втората гръцка част, P.Oxy 654, е описана като гръцки папирусов свитък от средата или края на III век, който „запазва части от Евангелие от Тома, Пролог+1-7" (превод: Pleroma), а трета, P.Oxy 655, носи откъси от средата на сбирката. ☿Gospels.net (2023). Manuscript Information. Gospels.net, ред. Mark M. Mattison.Прочети целия източник: Manuscript Information →☿¹

Гръцките листове излизат от земята първи и никой не знае какво са. ●Документирано Бернард Гренфел и Артър Хънт публикуват P.Oxy 1 през 1897 г., оставяйки въпроса за книгата отворен, и го наричат с думите „Документът, за който става дума, е лист от папирусова книга, съдържаща сбирка от Логии, или Слова на нашия Господ" (превод: Pleroma), а за датата съдят, че „папирусът вероятно е написан не много по-късно от година 200" (превод: Pleroma). ☉Bernard P. Grenfell and Arthur S. Hunt (1897). Sayings of Our Lord from an Early Greek Papyrus. Henry Frowde за Egypt Exploration Fund, Лондон.Прочети целия източник: Sayings of Our Lord from an Early Greek Papyrus →☉² Въпросът остава отворен четиридесет и осем години, докато коптската сбирка не излиза наяве и листът не може да бъде поставен в нея. Цялата история на Оксиринхските папируси си струва да се знае, преди да се довериш на каквато и да е отделна формулировка.

От това следват два устройствени факта и двата променят четенето. Сбирката няма разказ: 114 номерирани слова, всяко от които е логион, подредени така, че редът не носи довод. А текстът, който ще четеш на английски, почти винаги е коптският, който сам по себе си е превод от гръцки, тъй че четеш превод на превода, освен ако словото не попада в един от оксиринхските отрези.

Кой го е превел

Три английски превода на коптския текст са свободно достъпни в мрежата и всеки е подписан от назовани учени, тъй че работата може да се проверява ред по ред.

Преводът на Lambdin (1977 г.) е онзи, отпечатан в The Nag Hammadi Library in English, и е поместен цял в Early Christian Writings. ☽James M. Robinson, ed.; Thomas O. Lambdin, trans. (1977). The Nag Hammadi Library in English. Harper & Row; текстът е поместен в Early Christian Writings.Прочети целия източник: The Nag Hammadi Library in English →☽³ Той е най-старият от трите и най-буквален по строеж на изреченията, което го прави полезен, когато искаш да видиш как коптският синтаксис прозира отдолу.

Scholars Version (1992 г.), прев. Stephen Patterson и Marvin Meyer, също е поместен в Early Christian Writings. ♃Stephen Patterson and Marvin Meyer, trans. (1992). The Scholars' Translation of the Gospel of Thomas. Early Christian Writings.Прочети целия източник: The Scholars' Translation of the Gospel of Thomas →♃⁴ Това е преводът, който показва работата си: възстановките и добавените думи са отбелязани, а материалът от гръцките откъси е отпечатан там, където му е мястото.

Преводът на Mattison (2015 г.) е предаване на съвременен английски от коптския текст на кодекс II и ползването му не струва нищо. ●Документирано Бележката над текста казва, че преводът е „предоставен в обществено достояние и може свободно да се копира и използва, променен или непроменен, за всякаква цел" (превод: Pleroma). ♄Mark M. Mattison, trans. (2015). The Gospel of Thomas. Gospels.net.Прочети целия източник: The Gospel of Thomas →♄⁵ Този лиценз има практическо значение: можеш да цитираш надълго, да препечаташ в материал за група и никога да не се питаш дали имаш право.

Това са трите издания, на които се опира тази страница, приписани на учените, които са ги подписали. Тук няма твърдение за никого от тези учени.

Кое издание да четем: започни от пролога

Най-бързият начин да видиш защо един превод никога не е достатъчен е да прочетеш едно и също изречение в трите. Ето пролога, с който текстът ти казва за какво се има.

„Това са скритите слова, които живият Иисус изрече, а Дидим Юда Тома записа."

(превод: Pleroma) — англ. прев. Mark M. Mattison (2015), от коптския текст на NHC II,2

„Това са тайните слова, които живият Иисус изрече и които Дидим Юда Тома записа."

(превод: Pleroma) — англ. прев. Thomas O. Lambdin (1977)

„Това са тайните слова, които живият Иисус изрече, а Дидим Юда Тома отбеляза."

(превод: Pleroma) — англ. прев. Stephen Patterson и Marvin Meyer (1992)

●Документирано Трите предавания на едно изречение се разминават на две места: словата са скрити или тайни, и Тома ги записва или ги отбелязва. Нито едното разминаване не е грешка. Това са три защитими четения на едни и същи коптски думи, а разликата между скрито и тайно е точно мястото, върху което е построено почти цялото популярно тълкуване на това евангелие.

○Легендарно Забележи и какво твърди самото изречение. Според пролога живият Иисус е изрекъл тези слова, а Дидим Юда Тома ги е записал — име, което казва близнак два пъти, на гръцки и на арамейски. Никакъв документ извън текста не подкрепя това приписване, тъй че то принадлежи на разказа на сбирката за самата себе си, а не на записа.

За първо четене вземи превода на Mattison: съвременен английски, обществено достояние, безплатно. После дръж Scholars Version отворен до него, защото това е изданието, което показва къде ръкописите се бият.

Как да го четем: как да четем Евангелието на Тома, без да ни подведат

Три стъпки, в този ред, и всяка отнема около десет минути.

Първо: намери номера. Всеки цитат от това евангелие има номер на логион, защото това е единственият адрес, който текстът има. Цитат без номер е цитат, който никой не е проверявал.

Второ: прочети го в два превода. Отвори същия номер в две от трите издания по-горе. Там, където съвпадат, имаш устойчиво четене. Там, където се разделят, си намерил тълкувателно решение и вече знаеш, че е било решение, а не факт.

Трето: прочети скобите. Това е стъпката, която всички прескачат, и тя носи най-много сведения.

Слово 2 е най-ясният случай в цялата сбирка. В коптските преводи редицата свършва с царуване. В превода на Mattison тя звучи „Който търси, да не спира, докато не намери. Когато намери, ще се смути." (превод: Pleroma). ♄Mark M. Mattison, trans. (2015). The Gospel of Thomas. Gospels.net.Прочети целия източник: The Gospel of Thomas →♄⁵ Преводът на Lambdin затваря словото с „той ще се удиви и ще владее над Всичкото." (превод: Pleroma). ☽James M. Robinson, ed.; Thomas O. Lambdin, trans. (1977). The Nag Hammadi Library in English. Harper & Row; текстът е поместен в Early Christian Writings.Прочети целия източник: The Nag Hammadi Library in English →☽³

Scholars Version не спира там. ◐Спорно Там, където коптският свършва с царуването, това издание отпечатва „ще царуват над всичко. [А след като са царували, ще намерят покой.]" (превод: Pleroma). ♃Stephen Patterson and Marvin Meyer, trans. (1992). The Scholars' Translation of the Gospel of Thomas. Early Christian Writings.Прочети целия източник: The Scholars' Translation of the Gospel of Thomas →♃⁴ Това изречение в квадратни скоби идва от гръцкия, където P.Oxy 654 носи тази част от сбирката, и двамата свидетели наистина се разминават дали редицата свършва във власт или в покой. Двата коптски превода следват своя ръкопис; Scholars Version показва гръцкия. Дали търсенето свършва в царуване или в покой зависи от това кой ръкопис четеш, и това е факт за текста, а не недостатък на преводачите.

Кръглите скоби вършат друга работа. ●Документирано В слово 3 Scholars Version отпечатва „Виж, царството (на Отца) е в небето," (превод: Pleroma), където кръглите скоби отбелязват думи, добавени от преводачите, за да звучи коптският като английски. ♃Stephen Patterson and Marvin Meyer, trans. (1992). The Scholars' Translation of the Gospel of Thomas. Early Christian Writings.Прочети целия източник: The Scholars' Translation of the Gospel of Thomas →♃⁴ Квадратните скоби означават празнина или възстановено от друг свидетел. Кръглите означават вставка за смисъл. Научи тези две условности и апаратът спира да е мебел.

И случаят, за който съществува целият метод: формулировка, която не се среща в нито едно от трите издания. С това евангелие се случва постоянно, в картинки из мрежата, в раздавани материали, в книги. Правилният извод не е, че цитатът е измислен и че повтарящият го лъже. Правилният извод е по-тесен и по-полезен: най-ранният документиран източник за тази формулировка не е ръкопис на Тома, а онзи, който я е повторил, е четял преразказ. Намери преразказа, ако можеш, и после кажи откъде идва.

Заключение: документирано и проверимо за един следобед

●Документирано Евангелието от Тома е документиран текст. Ръкописите му са каталогизирани и фотографирани, коптското копие е цяло, гръцките откъси са публикувани през 1897 г. с таблици, а три независими превода се четат свободно в този момент. За съществуването му няма нищо, което да се приема на доверие.

Онова, което източниците не дават, е една единствена задължителна формулировка. Дават свидетели, които се разминават, преводачи, които са избирали, и апарат, с който се вижда и едното, и другото. Това не е недостатък на записа; така изглежда всеки древен текст, щом спреш да го четеш през едно издание.

Практиката, за която е тази страница, е малка и повторима. Избери слово. Прочети го два пъти, в два превода. Прочети скобите. И когато го повтаряш, кажи кое издание си четял.

FAQ

Къде може да се прочете Евангелието от Тома безплатно? И трите свободни превода са безплатни. Изданието от 2015 г., прев. Mark M. Mattison, е в Gospels.net и е обществено достояние, тъй че може да се преизползва без разрешение. Преводът на Lambdin от 1977 г. и Scholars Version от 1992 г. са поместени цели в Early Christian Writings. Чети два от трите, не един.

Какво казва Евангелието от Тома? Записва 114 слова, приписани на Иисус, без разказ около тях. Около половината имат съответствия у Матей, Марко и Лука; останалите се обръщат навътре и слагат царството в търсещия, а не в бъдещо събитие. Прологът обещава, че който намери смисъла на словата, няма да вкуси смърт, с което свързва текста с тълкуването, а не с вярата.

Колко слова има Евангелието от Тома? 114 в коптския ръкопис, номерирани от модерни издатели, а не от преписвача. Гръцките откъси от Оксиринх покриват само части: пролога и първите седем слова, отрез от 26 до 33 заедно със 77, и откъси от 24 и от 36 до 39. Всяко цитиране използва тази номерация.

Кой превод на Евангелието от Тома е най-добър? Няма един най-добър и точно затова методът по-горе използва два. Преводът на Mattison е най-четивен и най-свободен за преизползване. Преводът на Lambdin държи коптския строеж на изреченията видим. Scholars Version отбелязва възстановките и гръцките четения в скоби, което го прави правилният втори прозорец за всяко слово, което смяташ да цитираш.