Pleroma

Гностичен текст

Апокрифът на Йоан: Резюме, съдържание и как да четем Тайната книга на Йоан

Апокрифът на Йоан, наричан и Тайната книга на Йоан, е гръцки текст-откровение от II в. сл. Хр., оцелял в четири коптски преписа. В него възкръсналият Спасител разказва на Йоан, сина на Зеведей, цялата гностическа история наведнъж: непознаваемото първо начало, Барбело и еоните, падението на София, невежия създател Ялдабаот и как човекът носи божествена сила, която създателят не може да задържи. Това е най-пълното оцеляло изложение на мита, който учените наричат сетиански.

Към съдържанието

Сведения

Датиране, език и преписи

Датиране
II в. сл. Хр.: около 180 г. Ириней Лионски преразказва мит за Барбело, близък до първата му част (Против ересите 1.29). Преписите са от IV в. (Наг Хамади) и V в. (Берлин).
Език на оригинала
Гръцки. Оцелели са само коптски преводи.
Оцелели преписи
Четири, в две версии: дългата в кодекси II,1 и IV,1 от Наг Хамади (открити през 1945 г.), кратката в кодекс III,1 и в Берлинския кодекс 8502, книга от V в., издадена едва през 1955 г.
Традиция
Гностична: централният текст на групата, която съвременните учени наричат сетианска, макар част от тях вече да оспорват това название.
Обем и форма
Рамков разказ около дълъг диалог между Спасителя и Йоан. Текстът открива кодекс II и заема 32 от страниците му.

Съдържание

Какво има в него

По реда на дългата версия в превода на Фредерик Вис. Кратката версия следва същия ход с по-малко подробности.

  1. Рамката

    Фарисей на име Ариманий се присмива на Йоан в храма. Йоан се оттегля, наскърбен, в пусто място и там Спасителят му се явява като младеж, старец, слуга.

  2. Духът и Барбело

    Монадата е описана най-вече чрез това, което не е. Мисълта ѝ става Барбело, Предмислието (Пронойя) на всичко; от нея произлизат Самопороденият (Христос), четири светила с по три еона и небесните Адамас и Сит.

  3. Падението на София

    София, последният еон, поражда свое подобие без съгласието на Духа и без своя съпруг. Плодът е Ялдабаот, змия с лъвска глава, която тя скрива в светъл облак.

  4. Владетелите

    Ялдабаот отнема сила от майка си, създава дванадесет власти и 365 ангела и се обявява за ревнив Бог, освен когото няма друг, хвалба, която според Спасителя признава, че друг има. София се покайва.

  5. Адам

    Владетелите моделират човек по образа на първия Човек, показан във водите. Ялдабаот е подмамен да вдъхне в него силата на майка си; Адам засиява по-ярко от създателите си и те го хвърлят в материята.

  6. Ева, Сит и душите

    Епиноя, светлинното послемислие, се скрива в Адам; Ялдабаот оформя жена по нейно подобие, после създава от Ева двама сина и ги нарича Каин и Авел. Ражда се Сит и Йоан пита кои души ще бъдат спасени.

  7. Съдбата, потопът и краят

    Владетелите пораждат горчивата Съдба; идва потопът, но не както е казал Мойсей. В дългата версия Пронойя разказва за трите си слизания в затвора на тялото. Спасителят заръчва на Йоан да запише всичко и да го пази.

Идеи

Основни идеи

Бог отвъд всяко описание

Най-висшето начало не е създателят на този свят. То е толкова отвъд него, че текстът говори за него главно чрез отрицания, метод, общ с платониците от същите векове.

Свят, сътворен в невежество

Видимият космос е дело на по-нисша сила, родена от действието на София без съпруг. Ялдабаот е по-скоро сляп владетел, който смята, че никой не стои над него, отколкото дявол, а хвалбата му е ироничният прочит на текста за Бога от Битие.

Силата в човека

Онова, което издига човека над глината на владетелите, е изгубената сила на София, вдъхната в Адам. Всичко нататък е борба за тази сила: владетелите се мъчат да я държат вързана в тяло и съдба, светлинните същества се мъчат да я събудят.

Битие, прочетено наопаки

Текстът преразказва Битие епизод по епизод и поправя Мойсей за дървото, за Ева, за потопа. Той чете еврейското писание внимателно и отвътре, дори когато го обръща.

Двата духа

Дали душата ще се издигне, зависи от това кой дух я владее: Духът на живота или фалшивият дух. Душа, която не е познала, е задържана, докато познае; завинаги са изгубени само онези, които са познали и са се отвърнали.

Четене

Как да го четем

Започни с превода на дългата версия от Фредерик Вис, направен за The Nag Hammadi Library in English (1977, преработен 1988): това е безплатното копие по-долу. За дългата и кратката версия една до друга ползвай синопсиса на Майкъл Валдщайн и Фредерик Вис (Brill, 1995). The Secret Revelation of John на Карън Л. Кинг (Harvard University Press, 2006) съчетава четивен превод с пълен коментар.

Дръж карта до себе си: редът на еманацията е по-важен от всяко отделно име, а схемата на гностическата космология в сайта събира този текст на една страница. После препрочети историята на владетелите като коментар върху Битие.

Прочети го безплатно онлайн

ИзданиеФредерик Вис, превод от The Nag Hammadi Library (с авторски права, свободен за четене)

Спорове

Къде учените не са съгласни

Християнски ли е от самото начало?

Много учени виждат рамката с Йоан и Спасителя, както и формата на диалог, като по-късна християнска обвивка около по-стар мит. Карън Кинг отхвърля това виждане и чете цялото произведение като християнско.

Коя версия е по-ранна?

Учените не са решили коя версия е първоначалната. Дългата версия съдържа материал, който кратката няма, преди всичко откъс от Книга на Зороастър и химна, в който Пронойя разказва за трите си слизания.

Полезни ли са думите сетиански и гностичен?

Сетиански е съвременна категория, изградена до голяма степен около този текст. Майкъл А. Уилямс (Rethinking Gnosticism, 1996) и Карън Кинг (What Is Gnosticism?, 2003) твърдят, че подобни етикети могат да заблуждават и че всеки текст е по-добре да се чете сам за себе си.

Въпроси

Въпроси за Апокрифа на Йоан

За какво се разказва в Апокрифа на Йоан?

Това е тайно откровение на възкръсналия Спасител към Йоан. То разказва как непознаваемият Бог се разгръща в Барбело и еоните, как самоволното действие на София ражда невежия създател Ялдабаот и неговите владетели и как човекът носи божествена сила, която владетелите се мъчат да държат вързана.

Кой е написал Апокрифа на Йоан?

Не знаем. Текстът се представя като запис на Йоан за видение, но е написан на гръцки от неизвестен автор, най-вероятно през II в. сл. Хр., и е оцелял само в коптски преводи.

Част ли е Апокрифът на Йоан от Библията?

Не. Никога не е влизал в библейски канон. Около 180 г. Ириней Лионски напада мит, много близък до първата му част, а самият текст оцелява само в Египет, в четири коптски ръкописа.

Кой е Ялдабаот в Апокрифа на Йоан?

Синът на София, змия с лъвска глава, роден без съгласието на Духа. Той отнема силата на майка си, създава владетелите и материалния свят и твърди, че няма друг бог освен него.

Пътеводител за четене на текста, написан по изданията и изследванията по-горе. Авторитет е самият текст, прочетен в добър превод.

Издава се от Stefan's Alkimia — един човек, едно постоянно име. Изготвено с ИИ. Нищо не се публикува, преди да минат автоматичните проверки: в английските статии цитираните съвременни книги и научни трудове се търсят в публични каталози; на страниците, отбелязани като проверени, цитатите се сверяват дума по дума с източника; вътрешните връзки в текстовете трябва да водят до съществуващи страници; а текстовете се проверяват за здравни твърдения. Грешките се поправят публично. Кой пише товаКак се пише това